Първанова пред в-к "СЕГА"

Интервю на Наделина Анева

В-к "СЕГА"

Антония Първанова е родена в Добрич. Завършила е медицина. Беше в състава на 39-ото и 40-ото НС от групата на НДСВ. Била е наблюдател в ЕП, както и негов член от 1 януари до 20 май 2007 г. Тогава стана вицепрезидент на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Член е на Политическия съвет на НДСВ, но след вота подаде оставка. На 7 юни бе избрана за евродепутат.

- Г-жо Първанова, закономерно ли умря НДСВ?
- НДСВ изобщо не е умряло. Действително в 41-ото НС няма да е парламентарно представена партия. Но като експерти, като структури, идеи, либерална политика и баланси има нужда от НДСВ. И точно от този позитивизъм, който НДСВ налагаше през последните 8 г. като начин на мислене. Мисля, че този стил в България е харесван, макар че имаше известна умора, особено от управлението, през последния мандат. Ние също се изморихме във властта. Не толкова откъм идеи, колкото откъм добрата реализация и комуникация. Защото беше трудно в тази коалиция НДСВ да отстоява принципни позиции, трудно беше да обяснява на хората защо не винаги успява да ги защити, защо влизаме в конфликт с коалиционните партньори и защо, въпреки че не сме съгласни по редица въпроси, продължаваме да стоим в тази коалиция. Може би за партия като НДСВ рестартът не е лошо нещо. Защото той ще даде възможност да се осмисли и концепцията дали в България е дошъл моментът да има електорална партия.

- Каква е степента на кризата в НДСВ в момента?
- Не бих го нарекла криза, но по-скоро има едно много голямо очакване и от членове, и от симпатизанти, и от структурите по места. Чака се ясен сигнал за намеренията за подготовка на конгреса и каква ще е реализацията на НДСВ в държавната политика. Имаме двама евродепутати и мисля, че през групата на европейските либерали и демократи би могло да се оказва доста сериозно влияние по теми, за които България има съществен интерес. Надявам се да има приемственост, защото периодът е много труден и не бихме могли да си позволим експерименти нито по отношение на партийния рестарт, нито като държава по отношение на управлението. В едно съм сигурна - НДСВ ще продължи да бъде фактор в националната политика и много силно в европейската политика.

- Кое ви дава тази увереност?
- Фактите. В национален план незаменими са експертите, които имаме. Голяма част от хората, които сега влизат в управлението, по някакъв начин са кадри, които НДСВ е стимулирало или запазило, или успяло да обучи.

- Когато станахте европейски депутат, очаквахте ли, че в България няма да имате партньор нито като парламентарна група, нито като министри от НДСВ?
- Наистина не очаквах. Това за мен беше доста тежък факт, който не бих казала, че и до ден днешен съм приела. Но, от друга страна, нашите 17 евродепутати трябва да осъзнаят, че са една ПГ - българската.

- Бойко Борисов, чиято кариера тръгна от НДСВ, сякаш много умело се дистанцира от жълтата партия. Смятате ли, че ще ви припознае като ефективни партньори?
- Нямам наблюдение да се дистанцира от когото и да е в момента. В предизборната си кампания - да. Но сега като че ли е осъзнал, че му трябват партньори и доколкото го познавам, той е много прагматичен. Приема всяко предложение, което е полезно. И ако всички 17 евродепутати успеем да работим като отбор, за пръв път ще разчупим представата, че българите в чужбина преди всичко си вредят.

- Бъдете откровена, дали точно лидерът Сакскобургготски не доведе партията си до този резултат?
- Мисля, че ще бъде грешка, ако цялата отговорност бъде сложена върху плещите на лидера. Защото дори спекулациите, че това ни се случи заради имотите или по-толерантния стил на работа, са много едностранчиви. НДСВ за пръв път управлява два пълни мандата. Заложи на дипломатичния, толерантен, по-изчакващ стил, а не непременно на юмрука, тежката ръка, авторитарното лидерство. Не мога да кажа, че е изтекло времето на единия стил и е дошло времето на другия.

- Хората оцениха позитивизма, но не можаха да приемат липсата на яснота?
- И на мен ми се иска да сме били по-ясни, много по-решителни в редица случаи, да сме били много по-отворени към хората. Имаше чуваемост, слушали сме какво искат хората, но малко сме обяснявали. Например непопулярните мерки като реформата в здравеопазването и образованието. В началото имаше стачки, макар че реформата в образованието беше най-добре обясняваната.

- Най-голямата яснота, която не дадохте, е за корупцията?
- За борбата с корупцията по-скоро трябват действия. Моите лични наблюдения през тези 8 г. са, че организираната престъпност в България е доста пропита във властта. Изобщо не визирам само парламент или министри, а изцяло институции. Има свои хора, подкупва държавната администрация и местната власт. Буквално един корупционен батак е нашето общество. Навсякъде върви първо парата. Но ние всички, които гледаме отстрани, също сме отговорни. Цялото общество в България е толерантно към корупцията. В други общества има много по-остра нагласа. Хората са склонни дори към ограничаване на човешки права и свободи, за да са сигурни, че корумпираните ще бъдат изобличени и няма да виреят в такава среда. Докато в България по-скоро сме склонни на обратното - крещим срещу корупция и организирана престъпност, но участваме в нея. Или съучастваме, наблюдавайки я и не реагирайки.

- Защо според вас Станишев и Сакскобургготски не се разграничиха публично от думите на Доган, че той разпределя порциите във властта?
- Тези думи на Доган бяха извадени от контекста, но не ги оправдавам. По особен начин те са адресирани към неговия електорат. Не знам защо на неговия електорат това влияе положително, но на всички нас влияе отрицателно. Доган не е човек, който прави грешки или поне аз не съм свидетел на такива грешки. С тези думи той много ясно си дава сметка какъв би бил общественият отзвук за тях. И ми се ще да вярвам, че тези думи имат далеч по-различен прочит и съвсем различна цел от това, което ние на първо четене виждаме. Може да бъде погледнато и от съвсем различна перспектива, и то вътрешнопартийна, защото ДПС също има нужда от промяна. И едно такова изявление би могло да катализира процеси в ДПС, които да доведат до промяна. Много по-добре щеше да е за двете партии да покажат нетърпимост към подобни изявления. На късните последици от това изявление тепърва ще станем свидетели.

- Първа от политическия съвет на НДСВ подадохте оставка с искане за чистка в партията. Някои изтълкуваха това като заявка за лидерския пост. Така ли е?
- Много ми беше смешна тази интерпретация, защото аз недвусмислено съм дала да се разбере, че позицията ми е принципна. Считам, че наистина хората, които трябва да носят отговорност, не е морално да организират следващия конгрес, защото са се провалили на избори. Партията е понесла тежка загуба и въпросът е сериозен. И именно поради това в обръщението си повтарям едно към едно думите, които казах на конгреса през 2007 г., когато отново правехме рестарт след разцеплението. И въпросът е - ако тогава тези думи са били валидни, защо сега не са. Защо тогава бяха валидни за едни хора, а сега други хора не искат да ги чуят за себе си.

- Вие лично имате ли самочувствието да се кандидатирате за лидерския пост и имате ли концепция как НДСВ може да възкръсне?
- Нямам такива намерения към момента. Въобще не стои пред мен този въпрос. Струва ми се непочтено към момента да се поставя въпросът с лидерството в НДСВ. Нямаше седмица, откакто царят си беше подал оставката, ще си позволя силни думи - още столът на лидера не беше изстинал, а някои хора започнаха да се опитват да седнат на него. На мен това ми се вижда непочтено. Затова за мен първият въпрос е как структурите ни да получат ясен сигнал, че от НДСВ има нужда и как тя ще бъде реализирана. И как ще бъде организиран конгресът, за да са спокойни всички, че няма да бъде манипулиран.

- НДСВ обаче има комплекс от лидера си. Няма ли опасност от срам, притеснение или от безкрайна почтеност да не се появи нито един кандидат-лидер до конгреса и след това изведнъж да изскочи някаква неочаквана кандидатура?
- В началото на септември такава процедура може да започне да се реализира. Не мисля, че някой би изпитал комплекс да каже: аз ще съм следващият, или самата партия да припознае човек, в който вижда достатъчно качества, за да бъде след царя. Макар че аз бих искала Симеон Сакскобургготски да продължи да бъде почетен лидер.