понеделник, 30 ноември 2009 г.

Бюджетът стоварва кризата на младите семейства

Интервю с Христина Христова за в - к "Труд"


Задължена съм на всички, които ми се довериха и ме натовариха да работя за НДСВ оттук нататък. Приемам задължението си като една високоотговорна обществена задача и ще работя, за да върна доверието на хората в НДСВ.

Един от начините за това е да бъдем открити и конструктивни като извънпарламентарна опозиция.

Затова темата за Бюджет 2010 е задължителна и най-важна тема както за управляващите, така и за цялото ни общество. Дискусията по бюджета всъщност е първият вот на доверие към кабинета.

Дискусията за Бюджет 2010 все пак се състоя първо извън парламентарната зала. От една страна, това е добра възможност за всички да участват в нея, но от друга, чухме аргументите и анализите на управляващите постфактум. НДСВ след дискусия с неправителствените анализаторски организации формулира своите предложения за Бюджет 2010. Отправихме Отворено писмо до управляващите, защото смятаме, че нашите виждания са полезни за всички. Не става въпрос за тяснопартийна ПР кампания, а заради принципа, който НДСВ винаги е прилагал - националния интерес преди всичко.

Радваме се, че премиерът се вслуша в някои от нашите препоръки и те станаха факт - например данъчните облекчения за ипотечните кредити на младите семейства. Като върнаха в Закона за облагане на физическите лица тази възможност за младите хора, управляващите дадоха знак към тях, а и към нас, че те възприемат нашата нова политика за подкрепа на семейството.

В последните години НДСВ сложи начало на един нетрадиционен подход за анализ на ефективността на редица мерки и програми - чрез политиката за подкрепа на българското семейство. Предложението за приспадане на платените лихви по първа ипотека на семейството беше на НДСВ. Надявам се също, че и други текстове, които изчезнаха “по технически причини”, ще бъдат върнати. Засега обаче нямам информация това да е станало.

Приветствам стремежа на правителството към икономии и спестовност. Мотото обаче на проекта на държавен бюджет за 2010 г. е: “Да посрещнем предизвикателствата на кризата и да осигурим подкрепа на хората в трудни времена.” Дали наистина това мото е оправдано?

В Бюджет 2010 на пръв поглед социалните разходи са завишени (с 4,7 пункта) и обявени като приоритет. Съдейки от този факт и от факта, че за пръв път бюджет предвижда да се изхарчи толкова голяма част от БВП - около 42%, бюджетът би трябвало да е най-левият досега или най-социалният. Като вникнеш обаче малко по-задълбочено в начина, по който ще изразходват средствата от социалното перо, излиза съвсем друго послание: Кризата ще се стовари върху гърба на най-слабите групи в обществото - младите хора и техните семейства, безработните, хората с увреждания.

Представете си, че нашето младо семейство се зарадва на близначета през 2010 г. Да, но държавата няма да им даде 2400 лева еднократно при раждане, а само 1200 лева. Насърчителната мярка е вписана в проекта наполовина и от това хазната печели около 1 млн. лева. Казаха, че е техническа грешка, но никак не изглежда смислено обяснението, като се има предвид, че проектът е минал през 2 министерства, Министерски съвет, няколко парламентарни комисии.

Така стои и въпросът със 120 майки редовни студентки, които изгубиха по 2880 лева годишна подкрепа. По същия начин отпаднаха без никакво обяснение или анализ обещаните ваучери от по 100 лева за работещи семейства, чиито деца не са приети в общинска и държавна детска градина. Трябва да отговорим на такива хора защо за нечии деца държавата плаща издръжка приблизително по толкова в детската градина, а за тяхното дете не дава нито лев. С какво те са по-различни, нали си плащат данъците? Смятам, че това е социално несправедливо и трябва да се коригира и като политика. Само дотук загубите на “нашето” младо семейство може да се изчислят грубо на около 1500 лева от годишния му доход.

Сега да си представим, не го пожелавам на никого, че един от родителите изгуби работата си в кризата.

Какъв е неговият шанс да намери нова работа, ако се наложи с помощта на държавата. От простата сметка по перата за социалните разходи в бюджета излиза, че Бюджет 2010 предвижда 2,5 пъти намаление на средствата за активни политики на пазара на труда - вместо 195 млн. лева през 2009 г., догодина за това има предвидени 65,0 млн. лв.

Практически без средства остават регионални програми за заетост и обучение, програми за хора с трайни увреждания, програми за хора в предпенсионна възраст, за безработни младежи до 29 години.

Още една хипотеза, ако не дай Боже, родител на младите пострада или заболее и има нужда от помощ, на какво може да се разчита в Бюджет 2010?

При положение че средствата за активни мерки за заетост са намалени изключително драстично, че безработицата ще се покачва все повече, че бизнесът ще изпитва още трудности и инвестициите от страна на бюджета са намалени, как и откъде ще се намерят достатъчно пари по програми за услуги на хората с увреждания например.

Да допуснем, че “нашето” младо семейство разчита за своя бюджет дори и на детските добавки, но надхвърля с един лев границата и няма да ги получи. НДСВ настоява от години детските добавки да се извадят от кюпа на социалните помощи и да станат така, както си бяха, насърчителна мярка без граница на доходите на семейството.

НДСВ искаше през последните две години да се направи пълен анализ на пенсионната система и да започне обществен разговор за нейното бъдеще и сигурност. С всеки изминал бюджет разговорът закъснява все повече и подлагаме на изпитание една от най-големите финансови системи в държавата, а оттам и финансовата стабилност на държавата. Да се надяваме, че новото правителство ще има този кураж.
И понеже знам, че като министър в кабинета “Сакскобургготски” ще ме обвинят, че се вглеждам само в разходите, веднага мога да посоча откъде трябва да се търсят парите. От сивата икономика, от нереформираните сектори като претовареното с хора МВР, като неефективното здравеопазване, като слабоработещата и некомуникативна държавна и общинска администрация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар