Интервю за в-к "Труд"
- Повечето политически рейтинги в България Ви поставят на трето място?
- Десет години са зад гърба ми. Била съм първият европейски министър, първият комисар и, за радост - последният главен преговарящ за цели 6 години. Смятам за добро национално постижение, че хората скъсяват дистанцията между европейски и национален политик. Аз държа на общественото мнение. Върша публична работа и ми трябва публична подкрепа. Звучи малко декларативно, но съм го мислила и искам да кажа на хората: Благодаря!
- Преди Вас са само премиерът и вътрешният министър.
- Има желание за силна ръка. За мен балансът ще бъде намерен, ако се свърже с демокрация и уважение към личността. Сила без право е безправие, а право без сила - безсилие.
- Какво правихте, след като се разбра, че няма да бъдете номинирана за комисар?
- Вървях по плана си. Довърших и представих големите изследвания на сметките за ток, прилагането на закона при онлайн пазара на самолетни билети, музика и електронни стоки. Започнах с новия Европарламент работа по директивата за потребителските права. Междувременно Еврокомисията предложи на страните членки да отпуснат на България 300 млн. евро за изведените от експлоатация стари блокове на АЕЦ “Колодуй”. Успяхме да предотвратим наказателни процедури в областта на околната среда. Довърших започнатото, а на 5 ноември представих идеите си за бъдещето на потребителската политика на специална конференция в Брюксел.
- Какво ще правите, след като одобрят новата комисия? И къде?
- За това ще трябва отделно интервю по-нататък. Мисля за България през Европа и за Европа през България. Интересува ме състоянието на съюза, кое ще ни движи напред, искам да видя Европа водеща в света, конкурентна не само с целите си, но и с начина, по който ги постига. Искам да видя политиката й като ново възраждане, което може да се случи само ако “човекът е мяра за всички неща”. Искам да видя Европа щедро споделяща ценности и култура - по отношение на климата и околната среда, на човешките права, на знанието.
- За Вас новата власт изрече тежки думи.
- Изрече различни думи. Не се състезавам в подобна “тежка категория”. Все пак не съм борец. В риториката паузата е много силно изразно средство. Понякога по-силно от думите. И когато говоря, и когато съумявам да замълча, се водя единствено от интересите на страната. А иначе и мен журналистите не ме оставят без въпроси. И от много европейски медии. Пазя авторитета на всеки български политик. Притеснява ме, когато си го рушат сами.
- Обвиниха Ви, че сте мълчала за политиката на предишния кабинет...
- Комисарят не е “министър под прикритие” на правителството или на опозицията. Нито пък е специален пратеник от Брюксел, който докладва за състоянието на страната. Оценката на Комисията е експертна, независима и не се влияе от това кой е на власт, не награждава партии. А иначе през първите години, за съжаление точно през моя мандат, бяха спрени пари за България. Така че просто този аргумент не върви. Комисията е колективен орган, който представлява Европа пред целия свят и репутацията й не може да бъде омаловажавана по вътрешнополитически съображения.
- Премиерът обеща да Ви предложи подходящ пост. Направи ли го?
- Не е необходимо да имам пост, за да споделя опита и знанията си. На това правителството може да разчита. След изборите се видяхме, аз го уведомих за решението си и се разбрахме да работим до края на този мандат в условия на добро сътрудничество. Казах какви са основните задачи, включително и по вече започналата работа за допълнителни компенсации по “Козлодуй”.
През август, по време на отпуската си, направих редица срещи с министри от кабинета и обсъдихме първото им посещение в Брюксел. С премиера си припомнихме, че през 2005 г. той дойде на моята кампания за национален парламент в Русе.
- Защо все пак не си заехте сигурното място на евродепутат, след като го спечелихте през юни?
- Това беше трудно политическо решение. Ако бях избрала личната си сигурност, това някак щеше да се усети като недовършване на работата точно заради която са гласували за мен - като комисар. След тези избори, в които аз влязох като комисар, е много трудно да се удържи тезата, че аз съм партиен избор, или избор само на правителството за този пост. Особено при този личен вот. Мисля, че хората ме подкрепят, защото довършвам нещата и нямам личен дневен ред.
- Какво мислите за кандидатката на ГЕРБ за еврокомисар?
- Поздравих госпожа Желева и с избора й за депутат, и с избора й за външен министър. Желая й успех и сега и винаги може да разчита на моя опит и помощ.
- Има твърдения, че продължавате да се борите да останете на сегашния си пост. Вярно ли е?
- Моята репутация не трябва да плаши, тя може само да помогне. Надявам се фактът, че работя с голяма интензивност, ще допринесе за доброто име на българите в институциите. Винаги казвам, че щом мога аз, можем всички. Ясно казвам, че ще продължа така до края и ясно казвам, че това не може да бъде заплаха.
- Какъв е реалистичният ресор, който България може да очаква в следващата Европейска комисия?
- Аз не участвам в разговорите за бъдещ ресор, свързан с България. Но обсъждаме “наследството”, което оставяме, така че да се направят най-подходящите ресори за в бъдеще. Дадох визията си на президента още през март.
- Твърди се, че някаква подмолна група възнамерявала да доведе до практическо “замразяване на членството на България в ЕС”. Вие забелязали ли сте някой у нас да се стреми към това, докато работехте в Европейската комисия?
- Най-тежката санкция, която може да се наложи, ако страната не се управлява демократично, и забележете тук не става въпрос за фондове, а за политически свободи - като човешки права, свобода на медиите, на изразяване и т.н. - е страната да не гласува в Съвета. Т.е. санкционира се правителството, а не парламентаристите или комисарят. Не знам за такава група, теорията на конспирацията не ми е близка. Смятам, че хората в България не биха допуснали такъв сценарий. Затова нивото на подкрепа към ЕС е единствената гаранция, че това няма да се случи. Това е и причината винаги остро да реагирам, когато за нашите си неблагополучия обвиняваме някой отвън или пък напротив - го натоварваме с такива очаквания, че после си генерираме разочарование от неслучващото се чудо.
- С какво се промени положението на България в ЕС, откакто се смени правителството?
- Има енергията на началото, има и кредит, който всяко ново правителство получава.
- “Фрийдъм хаус” класира България след Ботсвана по свобода на медиите и ни нареди сред най-несвободни. Има ли според Вас основания за това?
- За мен това е по-тревожен сигнал от спрените фондове. Това сравнение го има и то е във вашите ръце - на медиите. За мен е интересно освен констатацията и широкото отразяване на този факт, дали вие ще го обсъдите?
- С какво Европа присъства във вътрешнополитическия живот и дебат на България?
- Като стимул. Трябва да вдигнем по-високо билото. Трябва ни разговор за единството на Съюза, за модернизацията у нас чрез членството ни, кои етапи искаме да прескочим и как, какви са вътрешните ни степени на успех и свобода. Как ги отчитаме. Да си дадем сметка от какво се поражда чувството ни за сигурност - от това, че можеш да решаваш сам, или че някой друг знае по-добре и ще се погрижи за теб?
- Повечето политически рейтинги в България Ви поставят на трето място?
- Десет години са зад гърба ми. Била съм първият европейски министър, първият комисар и, за радост - последният главен преговарящ за цели 6 години. Смятам за добро национално постижение, че хората скъсяват дистанцията между европейски и национален политик. Аз държа на общественото мнение. Върша публична работа и ми трябва публична подкрепа. Звучи малко декларативно, но съм го мислила и искам да кажа на хората: Благодаря!
- Преди Вас са само премиерът и вътрешният министър.
- Има желание за силна ръка. За мен балансът ще бъде намерен, ако се свърже с демокрация и уважение към личността. Сила без право е безправие, а право без сила - безсилие.
- Какво правихте, след като се разбра, че няма да бъдете номинирана за комисар?
- Вървях по плана си. Довърших и представих големите изследвания на сметките за ток, прилагането на закона при онлайн пазара на самолетни билети, музика и електронни стоки. Започнах с новия Европарламент работа по директивата за потребителските права. Междувременно Еврокомисията предложи на страните членки да отпуснат на България 300 млн. евро за изведените от експлоатация стари блокове на АЕЦ “Колодуй”. Успяхме да предотвратим наказателни процедури в областта на околната среда. Довърших започнатото, а на 5 ноември представих идеите си за бъдещето на потребителската политика на специална конференция в Брюксел.
- Какво ще правите, след като одобрят новата комисия? И къде?
- За това ще трябва отделно интервю по-нататък. Мисля за България през Европа и за Европа през България. Интересува ме състоянието на съюза, кое ще ни движи напред, искам да видя Европа водеща в света, конкурентна не само с целите си, но и с начина, по който ги постига. Искам да видя политиката й като ново възраждане, което може да се случи само ако “човекът е мяра за всички неща”. Искам да видя Европа щедро споделяща ценности и култура - по отношение на климата и околната среда, на човешките права, на знанието.
- За Вас новата власт изрече тежки думи.
- Изрече различни думи. Не се състезавам в подобна “тежка категория”. Все пак не съм борец. В риториката паузата е много силно изразно средство. Понякога по-силно от думите. И когато говоря, и когато съумявам да замълча, се водя единствено от интересите на страната. А иначе и мен журналистите не ме оставят без въпроси. И от много европейски медии. Пазя авторитета на всеки български политик. Притеснява ме, когато си го рушат сами.
- Обвиниха Ви, че сте мълчала за политиката на предишния кабинет...
- Комисарят не е “министър под прикритие” на правителството или на опозицията. Нито пък е специален пратеник от Брюксел, който докладва за състоянието на страната. Оценката на Комисията е експертна, независима и не се влияе от това кой е на власт, не награждава партии. А иначе през първите години, за съжаление точно през моя мандат, бяха спрени пари за България. Така че просто този аргумент не върви. Комисията е колективен орган, който представлява Европа пред целия свят и репутацията й не може да бъде омаловажавана по вътрешнополитически съображения.
- Премиерът обеща да Ви предложи подходящ пост. Направи ли го?
- Не е необходимо да имам пост, за да споделя опита и знанията си. На това правителството може да разчита. След изборите се видяхме, аз го уведомих за решението си и се разбрахме да работим до края на този мандат в условия на добро сътрудничество. Казах какви са основните задачи, включително и по вече започналата работа за допълнителни компенсации по “Козлодуй”.
През август, по време на отпуската си, направих редица срещи с министри от кабинета и обсъдихме първото им посещение в Брюксел. С премиера си припомнихме, че през 2005 г. той дойде на моята кампания за национален парламент в Русе.
- Защо все пак не си заехте сигурното място на евродепутат, след като го спечелихте през юни?
- Това беше трудно политическо решение. Ако бях избрала личната си сигурност, това някак щеше да се усети като недовършване на работата точно заради която са гласували за мен - като комисар. След тези избори, в които аз влязох като комисар, е много трудно да се удържи тезата, че аз съм партиен избор, или избор само на правителството за този пост. Особено при този личен вот. Мисля, че хората ме подкрепят, защото довършвам нещата и нямам личен дневен ред.
- Какво мислите за кандидатката на ГЕРБ за еврокомисар?
- Поздравих госпожа Желева и с избора й за депутат, и с избора й за външен министър. Желая й успех и сега и винаги може да разчита на моя опит и помощ.
- Има твърдения, че продължавате да се борите да останете на сегашния си пост. Вярно ли е?
- Моята репутация не трябва да плаши, тя може само да помогне. Надявам се фактът, че работя с голяма интензивност, ще допринесе за доброто име на българите в институциите. Винаги казвам, че щом мога аз, можем всички. Ясно казвам, че ще продължа така до края и ясно казвам, че това не може да бъде заплаха.
- Какъв е реалистичният ресор, който България може да очаква в следващата Европейска комисия?
- Аз не участвам в разговорите за бъдещ ресор, свързан с България. Но обсъждаме “наследството”, което оставяме, така че да се направят най-подходящите ресори за в бъдеще. Дадох визията си на президента още през март.
- Твърди се, че някаква подмолна група възнамерявала да доведе до практическо “замразяване на членството на България в ЕС”. Вие забелязали ли сте някой у нас да се стреми към това, докато работехте в Европейската комисия?
- Най-тежката санкция, която може да се наложи, ако страната не се управлява демократично, и забележете тук не става въпрос за фондове, а за политически свободи - като човешки права, свобода на медиите, на изразяване и т.н. - е страната да не гласува в Съвета. Т.е. санкционира се правителството, а не парламентаристите или комисарят. Не знам за такава група, теорията на конспирацията не ми е близка. Смятам, че хората в България не биха допуснали такъв сценарий. Затова нивото на подкрепа към ЕС е единствената гаранция, че това няма да се случи. Това е и причината винаги остро да реагирам, когато за нашите си неблагополучия обвиняваме някой отвън или пък напротив - го натоварваме с такива очаквания, че после си генерираме разочарование от неслучващото се чудо.
- С какво се промени положението на България в ЕС, откакто се смени правителството?
- Има енергията на началото, има и кредит, който всяко ново правителство получава.
- “Фрийдъм хаус” класира България след Ботсвана по свобода на медиите и ни нареди сред най-несвободни. Има ли според Вас основания за това?
- За мен това е по-тревожен сигнал от спрените фондове. Това сравнение го има и то е във вашите ръце - на медиите. За мен е интересно освен констатацията и широкото отразяване на този факт, дали вие ще го обсъдите?
- С какво Европа присъства във вътрешнополитическия живот и дебат на България?
- Като стимул. Трябва да вдигнем по-високо билото. Трябва ни разговор за единството на Съюза, за модернизацията у нас чрез членството ни, кои етапи искаме да прескочим и как, какви са вътрешните ни степени на успех и свобода. Как ги отчитаме. Да си дадем сметка от какво се поражда чувството ни за сигурност - от това, че можеш да решаваш сам, или че някой друг знае по-добре и ще се погрижи за теб?
Няма коментари:
Публикуване на коментар